Георги иска да му заемете 1000 лева. Въпреки, че не искате да му откажете услугата, знаете, че ако не Ви върне сумата на обещаната дата, ще се наложи да заведете иск срещу него, който може да се проточи с години. Не сте сигурни дали изобщо ще има с какво да удовлетворите претенцията си, дори и да успеете да го осъдите.

Това е един от най-често срещаните битови юридически проблеми. Какъв е съветът на нашите юристи при тези случаи? Отговорът е изготвяне на договор за заем и запис на заповед.

Какво е записът на заповед и каква е ползата от него? С какво повече ще ни послужи записът на заповед от обикновения договор за заем?

Запис на заповед е ценна книга, която сама по себе си представлява една абстрактна сделка, в която издателят (длъжник, заемател, платец) обещава писмено и безусловно да плати на поемателя (заемодател) посочената в записа сума. В записа на заповед не се сочат основания и причини за обещанието сумата да се плати. Записът на заповед по начало се издава във връзка с конкретни отношения между издателя и поемателя. Най-често срещания случай е договор за заем между лицата, в който е записана и клауза за обезпечение на задължението на заемателя чрез издаване на запис на заповед.

Записът на заповед съдържа реквизити, които са стриктно посочени в нормативната уредба и по-конкретно в чл. 535 от Търговския закон. Съгласно чл. 535 от Търговския закон, записът на заповед съдържа:

• Наименованието „запис на заповед“ в текста си, на езика, на който е написан документът;

• Безусловно обещание да се плати определена сума пари;

• Падеж – датата, на която длъжникът следва да плати обещаната парична сума. В случай, че не бъде посочен падеж на плащането, записът на заповед ще се смята за платим на предявяване. На предявяване означава по всяко време, в което  записът на заповед бъде представен на длъжника и му бъде поискано плащане;

• Мястото на плащане. Мястото на плащане обикновено е адресът на длъжника. В случай, че място на плащането не бъде посочено ще се приема, че мястото на издаване на записа на заповед е и мястото на плащане;

• Името на лицето, на което трябва да се извърши плащането. Това обикновенно е заемодателят или т.н. поемател на записа на заповед;

• Дата и място на издаване. В случай, че датата и мястото на издаване не бъдат посочени, ще се счита, че записът на заповед е издаден в мястото, посочено до името на издателя (длъжникът);

• Подпис на издателя – това е подписът на длъжника.

Важно е да се знае, че длъжник/издател по запис на заповед може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице (фирма). Записът на заповед би могъл да се издаде по всяко време, като не е задължително датата на издаването му да съвпада с датата на сключване на договора за заем. Юристите на LEGAL CONSULT съветват при издаване на запис на заповед, задължително да се вписват и клаузата „БЕЗ ПРОТЕСТ“, което означава, че издателят няма да има право да откаже да приеме записа на заповед или да плати сумата, дължима по него.

Какво се случва, ако длъжникът не заплати обещаната сума на падежа или след предявяването на записа на заповед?

В случай, че на падежа на плащане или след като изтече срокът за плащане, предвиден в нотариална покана, сумата все още не бъде заплатена от длъжникът, поемателят на записа (заемодателят) има възможност да заведе съдебно производство пред компетентния съд. Вариантите за завеждане на производство, са два:

  1. Заповедно производство;
  2. Исково производство.

При наличие на издаден Запис на заповед и неплащане на сумата, нашите юристи съветват да се завежда заповедно производство. При него е характерно, че процедурата протича сравнително по-бързо и по-лесно. На практика при заповедното производство, поемателят на записа на заповед, подава пред съда заявление по образец за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Заплаща се държавна такса за целта, съгласно Тарифата. След като заявлението бъде входирано в съда, съдът единствено проверява дали записа на заповед отговаря на изискванията на закона и реквизитите, описани в чл. 535 от Търговския закон. Накрая, съдът издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които заявителят би могъл да образува изпълнително дело срещу длъжника.

В случай, че не разполагате със Запис на заповед, а единствено с Договор за заем, разликата при завеждане на съдебно производство е такава, че процедурата преминава през исков процес. Той се характеризира със сравнително по-бавни темпове на решаване, както и с провеждане на съдебни заседания.

Надяваме се, че настоящата статия Ви беше полезна. Тя цели да даде единствено базов ориентир при издаване на Запис на заповед и при последиците от неплащане на задължението. Настоящата статия не съдържа детайлно обяснение на правната проблематика свързана със Записа на заповед, доколкото същата се нуждае от обширно проучване на различните мотиви на българския съд при възникнали проблеми. В случай, че се нуждаете от съвет или съдействие при издаване на запис на заповед или при събиране на задължение, неплатено, а обещано чрез договор за заем или запис на заповед, бихте могли да се свържете с нас чрез формата за заявка на онлайн консултация.