Настоящото резюме цели да даде отговор на въпроса дали биха възникнали проблеми, ако потребителски договор за продажба на стока е сключен без подписа на една от страните (Продавача)?

 

По смисъла на Закона за задълженията и договорите, договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи правна връзка между тях. Същественото за договора е наличието на две страни, взаимно адресиране на волеизявленията от всяка страна към другата, съвпадане на насрещните волеизявления. В Чл. 14 от Закона за задълженията и договорите изрично е посочено, че в общия случай, ако няма други изисквания „Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя” т.е. страната, положила последна своя подпис, не извършва правно действие, което да се нуждае от насрещно приемане или от нарочно съобщаване, за да се счита договора в сила.

Договорите могат да бъдат формални и неформални. При формалните договори, за да породи договорът ефект и да се счита, че от него възникват права и задължения за страните, е необходимо същият да е сключен в определена форма (напр. писмена, писмена с нотариална заверка на подписа или нотариален акт).

При неформалните договори, е достатъчно да бъде постигнато съгласие между страните и за да породи договорът последици, не е необходимо да се спазва специална форма при сключването му. Договорът за продажба на движими вещи по правило е неформален.

При договорите, сключени при общи условия, индивидуалното разискване на договорните клаузи е практически невъзможно. В тези случаи начинът на договаряне е опростен, като предварително едната страна е определила съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които ще бъдат сключени. При тези договори съдържанието им се оказва типизирано, а не индивидуализирано според личните разбирания на страните. За другата страна (потребителя) при този вид договори съществува само възможност или да приеме клаузите, или да не сключи договор. Разликата между отделните индивидуални договори се заключава до няколко конкретни възможности, които едната страна има – в случая купувачът избира коя стока да закупи, а между страните се договаря и как да стане плащането и съответно кога да бъде получена стоката. Със сключването на договора възникват определени ангажименти на всяка от страните по него по отношение на конкретно избраната стока. Няма изискване да се спази дадена форма за да се счита, че тези задължения са се породили. Формата, а именно оформянето на писмен договор има значение впоследствие за доказване на взаимните права и задължения. При потребителска продажба наред с това продаваните продукти са изложени (в съответните търговски помещения или в брошури), като са посочени и цените. Правилото е, че потребителят избира стоката и заплаща (или се задължава да заплати) посочената цена без да може да й влияе. В определени случаи може да се купуват мебели по поръчка, в който случай има логика да се конкретизира в по-голяма степен купуваната стока. Независимо от това, представителя на продавача дава оферта на купувача и той има възможността да я приеме или не. С подписването на договора от купувача се счита, че офертата е приета.

От така изложеното следва, че по смисъла на ЗЗД потребителският договор е легитимен, след като приемането достигне до Предложителя (АМК), без да е необходимо наличието на подпис от страна на същия. Тоест по смисъла на ЗЗД в момента в който купувачът заяви, че иска да закупи конкретно предложена му стока (изложена в обекта или специално поръчана) договорът се счита сключен.  Подписването на договора от купувача доказва, че той е приел офертата.

Специално във връзка с изискванията на ЗЗД следва да се има предвид и обстоятелството, че служителите на касата не са официално представляващи продавача, освен ако всеки от тях има пълномощно за сключване на договори от името на АМК – не препоръчваме обаче да се издават такива пълномощни.

 

Специфичната дейност по продажби на стоки на крайни потребители се урежда и в Закон за защита на потребителите. Законът урежда следните права на потребителите (имащи отношение към дейността на търговците):

  • право на информация за стоките и услугите;
  • право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
  • право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при, нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;
  • право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;

Доколкото тези права на потребителите са съблюдавани, дейността на един търговец е законна от гледна точка на ЗЗП. Законът обаче не съдържа изискване за писмена форма на потребителските договори, а още по малко за подписването им от двете страни. Определени утежнени изисквания се съдържат за договорите, сключени извън търговски обект и за тези, сключени от разстояние, но и в тези случаи законът по-скоро предвижда допълнителни задължения за търговеца.

Считаме, че ако АИКО съблюдава всички предвидени в ЗЗП изисквания за защита на правата на потребителите, то само по себе си сключването на договор, който не е подписан от представител на Аико не би представлявало проблем. Все пак молим да имате предвид, че няма конкретна практика на КЗП в тази връзка.

Ако обаче се стигне до някакво нарушаване на правата на потребителя, то КЗП би взела съответните мерки в това число и да санкционира АМК. В този случай не е изключено Комисията да възприеме липсата на подпис като отежняващо обстоятелство.

 

По смисъла на Закона за счетоводството, Договорът за покупко – продажба е първичен счетоводен документ и като такъв трябва да отговоря на необходимите реквизити, когато е адресиран до други предприятия или физически лица. В тези случаи необходимите реквизити са:

  1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
  2. дата на издаване;
  3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
  4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция

Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, е необходимо да съдържа:

  1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
  2. дата на издаване;
  3. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
  4. име, фамилия и подпис на съставителя.

В случаите, когато е извършено плащане на цялата цена се издават други първични счетоводни документи, които да отразяват направеното плащане. В случай, че предаването на стоката е отложено, то за кратко време възниква задължението на АМК да предаде стоката на купувача т.е. това е задължението, за което документ е договора. Когато обаче плащането е отложено, то в полза на Аико възникват вземания по отношение на купувачите. Това са вземания, за които документ е договора.

Предвид изложеното, считаме, че и в случаите, когато договорът се приема за първичен счетоводен документ, то не е задължително същият да е подписан от представител на купувача.