От известно време в бизнес средите нашумяха новите промени в НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (наричана по-надолу само „Наредбата“).

Бе разгласено, че промените ограничават силно онлайн търговците и дори, че тези промени биха убили онлайн бизнесът в България. Какво всъщност казва Наредбата? За кого се отнася? Какви са последствията от неспазването й? Отговорите ще намерите в настоящата статия.

Основните въпроси на бизнеса са „Софтуерът, който използвам към момента, трябва ли задължително да бъде в съответствие с изискванията на Наредбата?“ „Ако към момента не използвам софтуер за управление на продажбите, трябва ли да започна да използвам такъв?“ „За всички онлайн магазини ли се прилагат изискванията?“

На първо място, отбелязваме, че онлайн търговците, следва да подадат Приложение по образец към НАП, в което накратко да предоставят основна информация за онлайн бизнеса си. Това е записано в чл. 52м, ал. 1 от Наредбата, който гласи че Лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33“. Нека сега разгледаме чл. 3 от Наредбата, към който предходното изречение препраща и който изброява лицата, които следва да подадат въпросното Приложение.

Съгласно чл. 3 от Наредбата, „Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги“.

От посочените по-горе две разпоредби, би могъл да се направи извода, че лице, което е задължено да декларира онлайн магазина си чрез Приложение № 33 към НАП, е всяко лице, което извършва продажби, за които получава плащания в брой или например с дебитна карта. В случай, че търговецът извършва продажби, за които получава плащания единствено по банков път, то Наредбата по-скоро не следва да се отнася за него. Спорен е въпросът дали ако въпросният търговец получава плащания единствено чрез паричен превод от куриер или наложен платеж, следва да отговаря на изискванията на Наредбата, за което ще обясним по-надолу в статията.

Срокът за подаване на Приложение № 29 е 29 март 2019 г.

 

Най-наболелият всъщост въпрос е „Нужно ли е софтуерът, който аз използвам, да бъде в съответствие с Наредбата?“ Трябва ли да спазя изискванията и да декларирам Приложение № 29 от Наредбата към НАП?

Нека първо разгледаме дефиницият дадена в закона за софтуер за управление на продажби в търговски обект. Съгласно ЗДДС, „Софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Съгласно т. 19 от Допълнителни разпоредби на Наредбата, управление на продажбите “чрез използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект е процес по автоматизирана обработка на информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне и/или извършване на плащане.“

Т.е. съгласно посочените по-горе текстове, би могло да се каже, че за да се приеме,че Вашият софтуер е софтуер по смисъла на Наредбата, следва да той да отговаря на две изисквания, а именно

1) Софтуерът да обработва информация за продажби в търговски обект;

2) За търговеца да има задължение за издаване на фискален бон.

Този извод пък отваря два нови въпроса – моят онлайн магазин представлява ли търговски обект и аз като търговец имам ли задължение да издавам фискален бон? За техният отговор ползваме отново законовите разпоредби:

Съгласно закона, „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.“

Относно задължението за издаване на фискален бон пък, следва да се има предвид, че законът гласи, че „Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице (б.а. ЗДДС) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта“.

 

Предвид всичко написано по-горе, се стига до извод, че изискванията на новата Наредба са изключително объркващи и трудно би могло да се даде еднозначен отговор на въпроса „Моят онлайн магазин следва ли да отговаря на изискванията на Наредбата?“. Поради това, нашите експерти съветват всеки отделен случай на онлайн бизнес да бъде разгледан и анализиран индивидуално, вследствие на което да се направи извод дали софтуерът, който той използва следва да бъде в съответствие с Наредбата и дали онлайн магазинът следва да бъде деклариран пред НАП.

Санкциите, които предвиждат данъчните закони за нарушения, са както имуществени в пет цифрени суми, така и запечатване на търговските обекти за определен срок.