Срещу мен има образувано изпълнително дело за задължение, което имам от преди години, като към момента взискателят (кредиторът) по изпълнителното дело не предприема никакви принудителни действия за събиране на задълженията ми. На практика, срещу мен има образувано изпълнитено дело, по което не се работи, не са извършвани изпълнителни действия от години, но фактът на съществуването му е проблем за мен.
Това е само една от хипотезите, при които е редно да обмислите дали не е възможно изпълнително дело образувано срещу вас да бъде прекратено. Същото се отнася и когато не само, че взискателят не е извършвал никакви изпълнителни действия срещу Вас през дълъг период от време, ами подозирате, че и самият изпълнителен лист е изтекъл по давност.
По принцип, след образуване на изпълнителното дело взискателите извършват няколко последователни действия, като: изпращане на покана за доброволно изпълнение и изпълнителни действия – изпращане на запорни съобщения за налагане на запор на трудово възнаграждение, запор на пенсия или запор на банкови сметки. Да кажем, че последното изпълнитлено действие, например запор на банкова сметка, е извършено на 01.01.2018 г. От тогава до сега, вече почти 3 години, взискателят не е извършвал никакви изпълнителни действия. Какво означава това за Вас и какви са правните последици от това бездействие?
Съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява de lege – по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В тази връзка и предвид липсата на каквито и да са изпълнителни действия от страна на взискателя, за период от поне 2 години, за длъжника съществува правото да изиска изпълнителното дело да бъде прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното дело се прогласява с постановление на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване от страна на взискателя, който получава самото постановление на адреса, посочен от него.
В следствие на прекратяването на изпълнителното дело поради настъпилата перемпция (в нашия случай тя настъпва на 01.01.2020 г.), съгласно трайната съдебна практика при перемпция на изпълнително дело, изпълнителното производство се прекратява по право, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, което автоматично води и до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното изпълнително производство, считано от датата на перемцията, която в случая е 01.01.2020 г. В този смисъл е освен трайната съдебна практика, така и Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящият случай тази нова погасителна давност е започнала да тече от 01.01.2018 г., т.е. 5 годишната погасителна давност за вземането по изпълнителния лист по изпълнителното дело, ще изтече на 01.01.2023 г.

В случай, че срещу Вас има образувано изпълнително дело, по което от известно време взискателят не е извършвал никакви изпълнителни действия, не се колебайте да ни потърсите, за да Ви съдействаме с цел прекратяване на изпълнителното дело срещу Вас и обезсилване на изпълнителния лист, в случай, че това е възможно.