В последните години онлайн бизнесът в България се развива със скорост, която законодателството очевидно не може да настигне. Докато предприемачите създават иновативни услуги, електронни магазини и дигитални продукти, нормативната рамка продължава да бъде проектирана за аналогов свят – със стар език, неясни дефиниции и остарели процедури.
Това не е просто неудобство – това е реален риск. Все повече онлайн търговци, маркетинг агенции и инфлуенсъри функционират в сивата зона между позволеното и непознатото, където законът не е нито категоричен, нито адаптивен.
Пример 1: Закон за защита на потребителите – остарял срещу дигиталния пазар
ЗЗП е създаден в епоха, когато покупките онлайн бяха екзотика. Днес той се прилага и към платформи за дигитални абонаменти, инфлуенсър кампании и софтуерни продукти, без да предлага адекватна терминология или механизми.
Например – как се изчислява „срок за отказ“ при виртуален продукт, който потребителят вече е изтеглил? Или какво се счита за „нелоялна търговска практика“ в TikTok реклама, направена от инфлуенсър без договор с марката?
Вместо яснота, бизнесът получава страх и несигурност, защото всяка проверка може да доведе до различно тълкуване.
Пример 2: GDPR и „българският вариант“ на личните данни
Регламентът на ЕС 2016/679 (GDPR) е ясен и съвременен, но националната му интерпретация често се отклонява.
Множество фирми получават противоречиви указания от различни институции – КЗЛД, НАП и дори инспекции по труда.
В един случай фирма е санкционирана за събиране на имейли без „изрично съгласие“, докато в друг подобен случай контролен орган приема, че наличието на бутон „съгласен съм“ е достатъчно.
Резултатът е регулаторен хаос, който обезкуражава бизнеса, вместо да го насърчава към спазване на правилата.
Пример 3: Инфлуенсърите и маркетингът без закон
В България няма действаща норма, която да урежда инфлуенсър маркетинга.
КЗП се опитва да прилага правилата за реклама от 2007 г. към публикации в Instagram, което води до абсурди – има случаи, в които се тълкува, че самото отбелязване на бранд без хаштаг #ad може да се приеме като подвеждаща реклама.
Така едни кампании остават незасегнати, а други биват глобени за „липса на прозрачност“.
Това не е регулация – това е правна рулетка.
Пример 4: Онлайн услугите – между химикала и дигиталния подпис
Много бизнеси вече предлагат пълни онлайн услуги – юридически, счетоводни, маркетингови.
Проблемът е, че нормативната рамка все още настоява за „оригинални подписи“ и „хартиени документи“, дори когато електронният подпис има еднаква правна сила.
Така онлайн фирмите са принудени да правят хибридни модели – дигитални процеси, но с хартиени остатъци, които убиват ефективността.
Пример 5: Електронната търговия и липсата на единна институция
Парадоксът е, че онлайн търговецът е регулиран от повече от шест различни органа – НАП, КЗП, КЗЛД, БАБХ, БНБ (при разплащания), Комисия за защита на конкуренцията и др.
Вместо яснота, имаме раздробена отговорност и застъпващи се режими.
В резултат повечето малки онлайн бизнеси неволно нарушават изисквания, за които дори не подозират.
Какво следва?
България има нужда от нова правна философия за дигиталната икономика – не просто поправки в отделни закони, а цялостен подход към онлайн средата.
Промените трябва да стъпят върху реалностите на пазара, а не върху предположения от миналия век.
Докато това не се случи, онлайн предприемачите ще продължат да работят „на сляпо“, рискувайки глоби за неща, които законът дори не разбира.
Нашата позиция
Ние вярваме, че правото не трябва да изостава от иновациите.
Затова предлагаме онлайн правни консултации, насочени специално към новите бизнес модели – от изготвяне на общи условия и GDPR документи до правна защита на реклами, кампании и софтуерни продукти.
Онлайн бизнесът има нужда не от страх, а от яснота – и точно това осигуряваме.
